Клуб Мартен България

Започваме с архивни данни от 2003 година,публикувани в списание Моят Приятел Кучето.


СРЕДНОАЗИАТСКА    ОВЧАРКА

            Представяне на породата .Особености на поведението


Представяне на породата.
От гледна точка на зрителя , породата е измислена от мързеливец.Че как иначе – за овчаря в Средна Азия,неговото куче се нуждае от минимум внимание,минимум хранене,минимум(практически без) дресировка и максимум работа.Даже и в градски условия,тези кучета са без претенции и не афишират особена нужда от внимание. Едноразово хранене с порция,достатъчна за сетер,напълно устройва възрастно мъжко куче от породата.А спокойните  разходки пеша,без подсвирквания и апортировки напълно устройват почти всеки собственик на Средноазиатска овчарка.
Даже в тесния апартамент,кучето предпочита спокойното лежане в ъгъла пред непрестанното ,суетливо придвижване по стаите. И лаят без причина за тази порода е немислим.Това ,което имаме и съзерцаваме – кучетата от тази порода са творение и мъдростта на Изтока.Другите,”култивирани” породи са се създавали скоротечно,после бързо са се “преправяли”,изчезвайки или трансформирайки се в нещо противоположно. Средноазиатската овчарка като порода е формирана векове . За овчаря- неговото куче е било най ценното което има- то е неговият приятел,споделящ  самотата,то е неговият партньор,способен да му спаси живота и репутацията на стопанин в неравен бой с хищниците. Неговото куче е въплъщение на мечтата му и носещо духовност,обладаващо характер и идеално подхождащо на своя стопанин.Само източната мъдрост,със своето дълбоко и търпеливо течение на мислите би могла да създаде такова животно като Средноазиатската овчарка.Обяснението на такава уникалност е в начина на живот на тези кучета при стадата и в селищата на Средна Азия.Вероятно много  хора ще се удивят от факта,че представителите на тази порода   са почитатели на “нощния живот”.Това въобще не значи,че през деня само спят,но пика им на психическа и физическа активност идва с настъпването на мрака.Тъй като работата на кучето при стадото основно се заключава в охраната му от хищници,при това такива сериозни като вълк,чакал,хиена,дива котка, а основно това са нощни животни,то средноазиатската овчарка по неволя за толкова векове се приспособява към такъв режим на работа.По тази причина,даже кучетата които се държат в градски условия са особено бодри и енергични вечерно и нощно време,което ги прави идеални пазачи в дворовете.Това разбира се трябва да накара собствениците им да се замислят за  удоволствието което ще доставят на любимците си ,ако дългата разходка пеша е вечер,по късно.
Не по малко уникално е качеството на тази порода да се храни,както се казва от каквото може.Обемът на всекидневната храна е изключително малък,а менюто толкова обширно.В естествените условия,в  него влизат презрели дини и пъпеши и дребен дивеч хванат по “котешки” начин – не с дълго преследване,а с търпеливо изчакване,насекоми,екскременти на овце и камили,които в по-голямата си степен се явяват не храна,а груба целулозна маса,толкова необходима за представителите на мастифоидите.Начинът им на ловуване е подсказан не от липсата на възможности за бърз кариер – в това са великолепни.Просто вековете съвместно работа са селекционирали порода изключително икономична в движенията.Нищо излишно като движение,никаква енергия повече от необходимото – това е правилото,помогнало на породата да оцелява като се храни малко,да смила практически всичко и да извлича максимума от това което поглъща. При това са способни в техния характерен тръс,с великолепни леки и широки крачки да изминават дневно разстояния по 40 км и повече.Нещо повече – характерен е взривния им галоп на къси дистанции,при нужда,скоростта на който се доближава до  породите хрътки.
В родината си , спъктърът на използуване на тези кучета е твърде разнообразен . Малко знаят,че в недалечното минало,децата живеещи в малките селища на Средна Азаия са ходили на училище яздейки такива кучета.И това е било не заради каприза на децата,или слабоумие на родителите.Голямото количество отровни змии и опасни насекоми са опасност за живота на всяко дете.И само големия,възмъжал представител на породата е способен грижливо и безопасно за здравето на детето да го докара до училище,да изчака завършването на уроците и след това с чувството на огромна значимост и любов да достави своя малък жокей цял и съхранен в къщи.
Неволно възниква въпросът “ Какви следва да са ръстът и теглото на кучето,за да може да носи 7-8 годишно дете до училище и обратно на разстояния по 10 км и повече?”
70- 90 см в холката,тегло над 60 кг.Такъв ръст и тегло са необходими на кучето не само за “превоз на пътници”. На първо място Средноазиатската овчарка е вълкодав! И способите за борба с хищниците при нея са по различни от тези на вълка.Вълкът е по-динамичен , хитър и обладава едно много опасно оръжие – т.н. “кучешки зъби”,способни да разрежат овца като със сабя.Средноазиатската овчарка не е толкова способна като него,но е задължена да се разправи с противника си за броени секунди,иначе вероятността тя да е жертвата е твърде голяма.Именно в такава ситуация и помагат смелостта,мощта – по голямото тегло и ръст , силата и високия  праг на чувствителността към болка.
Особеностите  на охрана и борба на тази порода трябва да се имат предвид при преминаването на модерните сега тестове за охрана с нападение на човека.Прогонвайки похитителя,средноазиатецът на първо място се грижи да подбере овцете и агнетата и само в краен случай да травмира нападателя.Обучавайки ги целево сега към изрична злоба и атака към човек,правейки ги по-зли към всичко обкръжаващо ги,само рушим психиката на тази уникална порода,която дълги векове е формирана  да пази и охранява,а не да убива хора.Уникалното им качество да работят до неутрализация на противника,без да стигат до крайности е социално,обществено приемливо.
Всъщност второто им качество по важност,след способността да прогонват или убиват,ако се наложи, хищници е т.н лоялно отношение към домашните животни и хора на територията им.Колкото и да е гладно,кучето никога не би нападнало овца или агне,за да се нахрани. Това огромно великодушие граничи с неописуемата жестокост с която азиатецът се разправя с хищник. Глупавото малко домашно котенце през деня спокойно може да лочи мляко от купата на дремещия до него огромен вълкодав  и същия през нощта за части от секундата с мълниеносно движение на челюстите е в състояние да пречупи гръбнака на огромна дива котка.Наследените способности да се различава дивото от домашното са толкова силни,че даже малко куче от породата расло сред стъкло и бетон,изследвайки мириса на предложената му кожа или екскременти на диво животно ще се озъби с такава гримаса,че  от иронията ви и следа няма да остане.
Всъщност средноазиатската овчарка не “пасе” стадото.При наличие на овчар и водещ козел,кучето само ходи до стадото,като преграда между него и “опасните участъци”.Вероятно това е причината дори кучета живеещи в градовете да се стараят винаги да “съберат” животните и “техните” хора на едно място при всеки удобен случай.
А така също и способността да бъде “комендант” в двора-При този случай,без всякаква дресировка,азиатецът разпределя регламента на поведение и зоните за разходка на другите обитатели – независимо дали това е кон или кокошка.При наличието на азиатец в двора,никога чужди животни няма да влязат във вашата градина,котката не може да докара вътре своя приятел.В зависимост от ситуацията ,азиатецът ще ги подреди така,включително и кучета от другите породи,като че ли по човешки умно определяйки методите за въздействие. Това е всъщност вашият домакин – може спокойно да му се остави къщата и обитателите и без изключение.
От тази гледна точка,за породата не е достатъчно да се дава оценка само от висотата на академичните знания,приравнена към общия знаменател  на многопородни кинологически изложби и тестове.Тази порода е природно огледало и всеки път отразява нашето отношение към нея.Изключително адаптивна Много колеги са убедени че има смисъл да се имитират психологическите процеси и физическите натоварвания,получавани от тези кучета при работа в стада, ,за да не се загуби това главното,заради което е създавана породата. Налице е огромно поле за дейност за учените и енстусиастите за тази порода.

Особености на поведението и социализацията на Средноазиатската овчарка през различните етапи на растеж.
За да се разбере правилно социалното поведение на кучето е важно да се имат предвид особеностите на неговото развитие.Установяването на социално поведение или социализацията  протича в няколко етапа.Те са достатъчно ясно фиксирани във времето и,което трябва  да се помни,се явяват критични.Това означава ,че някои събития могат да се случат само в определен период на развитие и ако нещо пречи на нормалното протичане на етапа,у кучето се развиват необратими нарушения на поведението.Критичните етапи са три – запечатване на образи,учене на правила,получаване на социален статус и определяне на територията.
•   Първи период на социализация –започва примерно от три неделна възраст и завършва около втория месец.
Този ключов момент в живота на кучето се нарича импринтинг ( запечатване).Малкото куче запечатва образа на майка си и другите кучета като еталон.От тук нататък в неговото възприятие истинските ,правилни кучета трябва да изглеждат точно така.Ставайки възрастно куче,то ще се стреми да стане член на глутницата на точно такива кучета,ще търси брачен партньор с такъв облик.Импринтингът важи и за хората,които са покрай майката и другите кучета от глутницата – те ги вземат на ръце,хранят и играят с тях. Когато при свободно развъждане,кученцата не виждат хора до двумесечната си възраст,тогава те възприемат хората с резерви и няма да се стремят към общуване.При голямо желание, с такова куче могат да се постигнат прилични отношения,но пълен контакт никога няма да се получи. Тоест напълно да се контролира поведението му,да се предскаже реакцията му при сериозна опасност е невъзможно.В  Азия,средноазиатската овчарка се импринтира и на домашния добитък,който охраняват нейните родители.В резултат,домашното животно се възприема като непременен член на нейния социум ,на който не бива да се причиняват вреди.
Прави впечатление колко леко,малкото куче Средноазиатска овчарка общува с представителите от неговата порода или с кучета със сходен облик  и подобна мимика.С такова удоволствие играе с кавказка овчарка или лайка и колко недоверчиво,даже с лек страх гледа на афганистанската хрътка или английския булдог.
•   Втори етап на социализация – главното в този период е установяването на индивидуалността на кучето,формиране на междуличностните отношения с връстниците си.Започва след кърменето(преминаване на твърда храна) и завършва с половото съзряване.
С настъпването на втория период кученцата започват ясно да се различават едно от друго.Едни се стремят да бъдат заедно,други се избягват или постоянно влизат в конфликт.Тези детски сблъсъци са все още малко ритуализирани. В хода на такива битки постепенно се установява детската кучешка йерархия. За разлика от тази на възрастните,тя все още е твърдо линейна: начело стои най упоритото и агресивно кученце.Разбира се все още няма разделение на структурата на мъжка и женска,тъй като периода на полово съзряване все още е далеч.У средноазиатската овчарка,достатъчно често,водач на детската банда е женско куче.В този период на развитие женските достатъчно бързо изпреварват мъжките екземпляри по физиологическата си зрялост,при тях е по добра координацията на движенията,по бързи реакциите и по високи социалните претенции.Пък и по скоростта на ръст,женските в 2-4 месечна възраст могат да изпреварват братята си.Разбира се,налице са случаи,когато от самото начало,главната роля се поема от мъжко куче с големи амбиции.От този млад терорист,останалите кученца страдат много силно.Той е постоянно готов да се бие – за кост,за играчка,за настроение.Кученцето,оказало се в най ниската степен на йерархията изглежда просто жалко – объркано е,нерешимо да направи дори и излишна крачка,постоянно недояждащо.При това по възрастните кучета не позволяват на това младо дарование да  развие докрай терористичните си наклонности.В този период на социализация,майката,бащата и останалите членове на глутницата сериозно се заемат да научат младите на правилата на общежитие.Най агресивното малко кученце,постоянно създаващо дрязги привлича вниманието на по старите към себе си.Методите на въздействие са най разнообразни: от заплашителното ръмжене и побутване с муцуна до удар с открита челюст и тъпчене с крака.Провинилото се кученце го събарят на земята,натискат и дърпат до момента до който то не започне да вие с глас,приемайки позата на пълно пасивно подчинение ( на гръб,с открито коремче,отвърнал муцунка встрани).Подобни уроци продължават до момента докато младия средноазиатец не усвои как трябва да се държат възпитаните кученца.
Постепенно неритуалните битки в младежката банда се заменят с все по сложни демонстрации на превъзходство и подчинение.Във втория период на социализация се формира личността на кучето и то получава първите уроци на социално взаимодействие.В този период кученцето по опит научава с колко могат да се удоволетворят социалните му амбиции.Младите кученца с невисоки социални амбиции,обичайно преминават този период без особени усложнения.Съдбата,обче на потенциалния доминант  е доста проблематична. В удачна ситуация той се обучава как да получава своето,придобива опита на лидер в детската глутница.Често това се случва на мъжки кучета от високо рангова двойка в глутницата – те виждат като пример как трябва да се държи един лидер,как да се приеме позата на превъзходство,как да принудиш съперника си да се подчини. Случва се и обратното – кученце с много високи амбиции толкова раздразва по старите,че те не го оставят нито ден в покой.В резултат – то не може да потвърди претенциите в групата на връстниците си и се оказва под постоянен натиск от възрастното общество.Като резултат то може да се сломи психически,като в допълнение –братята му с по-голям късмет не изпускат възможността да си го върнат за предните обиди.
Още един важен момент на втория период на социализация – големите кучета учат малките на правилно поведение,но сериозни физически травми не им причиняват.Възрастно куче с нормална психика никога не би атакувало малко на такава възраст.То може да накаже,изгони,наплаши,но не и да рани или да убива.В естествените условия,това позволява на осиротевшия младеж или бъдещ аутсайдер да оживее.Чужди кучета,срещнали такова пале му позволяват да се присъедини към тяхната глутница,да го нахранят и защитят.До настъпването на половата зрелост,младото куче не е социален конкурент и за него не съществуват понятията чужди и свои кучета.Този момент е много важен,защото в отношенията на “човешката глутница”,социалната откритост на малкото куче причинява маса огорчения на собствениците.Хората са си взели сериозен вълкодав,бъдещ страж и охранник,а той на разходката с радост се хвърля към всички срещнати и е готов да легне по гръб с коремчето нагоре пред последната кучка с размер на ръкавица.Почват да си мислят – продали са ми някой наплашен изрод или това въобще не  е средноазиатска овчарка – ето у съседите четири месечният ротвайлер вече качи ел.техника на стълба!Успокойте се,    при различните породи има различни срокове на завършване на критичните периоди.При тези,при които селекцията е вървяла към агресия срещу човека,по рано проявяват стражевите си качества ( друг е въпросът и какво от това).Средноазиатската овчарка никога не е била селекционирана  към агресия на човек.Сърцевината на тази порода,целта на нейното съществуване е защитата на територията и всичко останало е така да се каже – бонус от майката Природа.  Териториалността във втория период на социализация при средноазиатската овчарка тъкмо започва да се формира.Така че запасете се с необходимото търпение и не допускайте ненужни контакти с младото куче.По отношение на сервилниченето пред другите възрастни кучета – и за това си идва времето,няма да съжалявате.
Младото куче лишено от обществото на други кучета в този период расте неуверено или прекалено агресивно.То не разбира социалните демонстрации и също не може само да помоли и да поиска така че да се получи.Пораснало само в компанията на връстниците си,без участието на по-възрастни кучета,кучето получава характеристиката на твърд доминант или става страхливец.И в двата случая психиката му е неустойчива.
•   Третият период на социализация – е свързан с половата зрялост.
За средноазиатската овчарка е характерно бавното формиране.Женските рядко получават първо разгонване преди 10 месечна възраст,мъжките и при годишна възраст все още са малки кученца,даже да повдигат задната лапа тъкмо се учат.При все това половите хормони започват да се синтезират в организма,мирисът се променя и вече към 10 месечната си възраст,малкият азиатец е възприеман като претендент за място в структурата на възрастните.Детската йерархия се разпада и младежът става обект на внимание на по възрастните вече в съответствие с пола си.Възрастните мъжки започват да изискват от младия мъжкар безусловно и подчертано подчинение.За недостатъчно проявено уважение към по старите,младия вече получава не еднократни,макар и ритуални ,но чувствителни ухапвания.Главното  тук е да се оказва не физическо въздействие, а психически натиск.Често,по стария събаря на земята младежа и с крака и ръмжене го заставя да съхранява позата на подчинение 10,20 минути и повече.Опитите на млазежа да отговори на такъв натиск със сила рядко се увенчават с успех.На страната на по възрастния се оказват умението да води бой,увереността и тренировките.Само много мощни,със здрава нервна система млади кучета могат да излязат от подобни схватки с минимални загуби.Младите кучки от своя страна се оказват обект на специално внимание от по старите “дами”.Ръмжат им,не забравят да ги пробват на зъб,достатъчно грубо играят с тях.С началото на периода преди разгонването,старите ги качват,провокирайки ги да се сбият.Само контролът от страна на опитния водач на глутницата не позволява тези провокации да преминат в побой.След първото разгонване,при женската рязко се увеличават социалните претенции.Всеки опит за демонстрация на доминиране от по стара кучка води към бой.Подобни стълкновения са неритуални,продължителни и водят към взаимни тежки рани.При определени усилия,това може да бъде прекратено само от опитния лидер на глутницата,човекът не е в състояние да забрани на женските азиатки да се бият.
От момента  в който подрастващия азиатец се включи в системата на старите кучета,неговите детски права се отменят.Извън територията,младото куче става обект на агресия от другите непознати и чужди кучета.Сега вече,подрастващия твърдо различава всички възрастни кучета на принципа “свои – чужди”.Така постепенно се изясняват неразделимите понятия “нашата глутница” и “нашата територия”.Аналогично по образите на свои и чужди,кучето започва да дели хората.Средноазиатецът като че ли приключва в този период със списъка на “познатите” хора.Едва сега той започва активно и все по сериозно да охранява своята територия.
Лишаването на кучето в този период от обществото на себеподобните води към тежки нарушения на половото поведение,което е особено актуално за мъжките екземпляри.Опитите да се приучи кучето в началото на възмъжаването му към приеми за борба с човека често водят до неувереност,проява на боязън към хората,загуба на контакт със собственика.При излишно усърдие на дресировщика се е случвало да се получи в тази възраст абсолютно неуправляема агресия към човека.В резултат – тази средноазиатска овчарка става социално опасна.
И така – в третия критичен период на социализация,кучето се включва в йерархята на възрастните,получава своя първи социален ранг и сключва,ако му провърви лоялен съюз с някой от глутницата.Главното понятие което получава  е разделянето на света му на свои и чужди.Едновременно се изработва представата за това че съществува своя територия,кучето определя нейните свойства и граници и започва да я охранява.
.
   17.10.2003

   Изготвено в Питомник “Мартен”,по материали от архивния му фонд.
   Публикации и изследвания на Мичко Елена Николаевна,Москва и Николай    Демидов,Санкт-Петербург.
   Обработка на материалите и допълнения – Николай Събев.
                  

Първото официално представяне на Питомника,през есента на 2003 година

Представяне на Питомник за Средноазиатски овчарки – “Мартен”

   Питомникът започва работа с породата Средноазиатска овчарка през Септември 1998 г.Събира екип от ентусиасти и специалисти в кинологията и ветеринарното дело,които за тези години успяват да съберат огромно количество статистически данни, снимков и видеоматериал за породата,научни публикации и изследвания,материали от общата публицистика.
   Стратегия на екипа работещ в питомника е постигане на професионализъм в кинологията и ветеринарното дело.Целта е България  в следващите години да представи най-добрите представители на породата на международните рингове.
Партньори на екипа в Питомника са 60 изявени кинолози,собственици на питомници,биолози,ветеринари в България,Русия,Украйна.
Работата на екипа е съобразена с Устава и правилата на  Български републикански клуб “Средноазитска овчарка” и БРФК,както и се разчита на подкрепата на специалистите от тези организации.
В  Питомника се работи по няколко програми: хранене,съдържане на породата,зоопсихология,екстериор и работни качества.Изпълнението на програмите гарантира успешна селекция на екземпляри от породата.
   Първите стъпки са в направление съдържане и хранене на породата.Използувайки най-новите постижения в тези области,екипът смело експериментра,противно на досегашните виждания за обилно хранене с високо-протеинови храни за големите породи.Планират се различни системи за хранене с качествени храни,като всеки месец,на кучетата от питомника се вземат кръвни проби за контрол на състоянието.Част от данните са публикувани в сп.”Кучето моя приятел” тази година.
Изпълнява се годишен план за обезпаразитяване на кучетата и територията.Използуват се най-добрите препарати,предложени на международния пазар.
   В питомника са осигурени максимално близки до идеалните условия на отглеждане на средноазиатската овчарка: осигурено са места за отдих и игра,всекидневни разходки,кучетата работят в група.Това е част от програмата за  изучаване на поведението на породата в група.Програмата е съставена на база последни данни в областта на  Етологията и Зоопсихологията.
Документацията на Питомника се води  акуратно.Отбелязват се всички данни в статистически регистри.
Натрупаният опит в екипа за четири години,дава основание през 2002 година да се вземе решение за подмяна на кучетата в Питомника и внос на определени екземпляри от водещи селекционери на породата През същата година,Питомникът се регистрира във FCI.Спорът,дали да се селекционира по фенотип или по генотип е решен “соломоновски” – след дълго и внимателно изучаване,се купува първата двойка Средноазиатци- Нурбек и Еркингуш от Стражи,от родители с изключителен фенотип,съдържащи в линията си  генотипно търсените от нас селекционни признаци.Изборът е правилен – през 2002/2003 година,двойката получава първи места за породата в кинологическите изложби от различни български и международни съдии.Единственият по сериозен спор за тях между специалистите в България беше ,че кучетата изглеждат недохранени,независимо от завидното им реално тегло- над 50 кг всяко за вързаст 12/15 месеца,никакви излишни мазнини.Верен на научния подход за хранене,екипът на Питомник “Мартен” не се поддава на желанието да даде “максимално” тегло на питомците си и да изглеждат по “ефектно” на кинологическите мероприятия,защото е сигурен че пораженията върху младия,бързо растящ организъм от това са безвъзвратни.Вестта,че двамата бащи на Ерка и Нурбек през 2003 г. са обявени за шампиони на Русия,доставя допълнително удоволетворение,съзнавайки че в Русия спорът за шампион на породата е между 25 000 елитни екземпляра. От старите кучета в Питомника е оставена единствено Вайнур,с великолепен екстериор и работни качества,по линия на Белия Екимен, с шампиони на Туркмения в родословието и.Линията на развъждане е близка до тази на бащата на Еркингуш от Стражи – чисто туркменска кръв от елитни производители- АкЕлбарс.
Допълнително е закупена и Сулкера Алу-Крим,линия Акгуш,с достатъчно шампиони в родословието си ,гарантиращи функционалността на системата селекция по Фенотип,но с Генотип.
Остава последният тест – този за “потомство”.На 08. и 18 Септември 2003 година,Еркингуш и Вайнур  раждат общо 17 кученца от НурБек.Партньорите на Питомника вече дават своите заявки за вземане на кученца от тази ценна кръв.През 2004 г.,на международните рингове вече ще излизат първите  български екземпляри от тази селекция.Стискаме палци ,дано да сме на верен път.
За екипа на “Мартен-България”
Николай Събев
                                 

Някъде прочетох,че туркмените са много добри селекционери.И наистина е факт извеждането на ахалтекинския кон като уникален и съвършен за целите на ползуването си.Каракулската овца,освен туркменския алабай също.Дали това е следствие на човешки фактор или други обстоятелства?
Малко назад в историята ще установим че на мястото на големи водни басейни заобиколени с тучни пасища,пустинята постепенно заема до 90% от територията на сегашен Туркменистан.Хилавата тревица останала на мястото на тучни пасища е основен източник за храна за кон,овца.
Трябва да се оцелява.Вариантите са два: напускат неплодородните земи и се заселват на други,по плодородни места,или остават там,търсейки варианти за оцеляване.
Безспорно  са факт и двата процеса- миграция и адаптация.Адаптацията осигурява и известна изолираност на популациите животни в този район.Не всяко мигриращо живо същество би могло да оцелее в полупостинния ареал на живеене.
В случая се е получило точно така: изолирани групи кучета за работа със стада овце,годни да просъществуват са се размножавали и естествено оцелявали най адаптивните - не само по повод климат и условия на живот,но и по повод претенциите  на хората там за работа.В градовете,където екстремума на оцеляване не е така висок,  са се запазили популации на бездомни кучета,преживяващи от хората,културни породи,екзотични за този ареал ,внесени по прищявка на хората,както и представители  на чисто чобанския пес-туркменски алабай.
Естествения процес на поддържане на кучета парии(бездомни и свободно размножаващи се) в градовете и селата е свързан с непрекъснатото вливане на "нова "кръв от породните кучета държани в дворове.
Кои точно представители на туркменския алабай или техни смески с кучета парии от градовете са били в основата на експорта на средноазиатска овчарка към Русия и Украйна,историята мълчи.

Тук вече почва да работи и фактора- излишък на храна и грижи за възпроизводство на кучета.Тоест- тези,които в никакъв случай не биха оцеляли при екстремните условия в стадо в полупустинята сега намират една отлична среда за възпроизводство.Отборът вече почва да действува в друга посока- да прилича визуално на  абориген,без да се препровери неговата издържливост в екстремум.
Визуалната оценка има свойството да се описва с думи и само единствено с думи между хората.При което се получава странен феномен - "изкривения телефон".Препредавайки съобщения "нататък",ние даваме предимство на определени кучета за възпроизводство,основавайки се на визуални оценки на "знаещи" или "специалисти".Процесът е толкова естествен,затова трудно осъзнат.В крайна сметка се оказва че в композицията имаме не компютри,а компоти, а влакът пристига не от изток,а от запад...както се казва в един виц.
Следващата естествена реакция на хората е "Дайте ни еталон".Осъзнавайки че ролята на "изкривения телефон" ще ни изиграе лоша шега...

С две думи,селекционер в извеждането на митичния алабай са екстремалните условия на съществуване и претенции към работоспособност в такива условия.
Селекционер ,обаче,вече при възпроизвеждането на митичния алабай в наши условия е условния "еталон"  формиран в главата на основните развъждачи на породи и оценителите им.

Постоянно подменяйки еталона,особено с модификациите по това кое  е най вървежното куче в момента,получаваме в резултат нещо съвсем различно от оригинала.И това също е един много естествен процес.Осъзнат или не.

Какво е бъдещето?Какво трябва да се направи?
Въпросът съдържа много и различни отговори според това какво се цели.
Ако целта е съхраняване на автентичност,то отборът трябва да продължи да е екстремален.В условията на оскъдно хранене,много работа и почти никакви медицински грижи.Първото и третото са по лесно постижими.По второто условие- да се проверяват в работа е вече невъзможно,предвид отсъствието на причината - свободни пасища с  хищници,които да поставят реалните претенции към работата на такъв пес навсякъде в страната.Или поне центровете за възпроизводство да са там,в малкото останали точки на свободна паша и хищници.
Отпадането на нуждата от песове за охрана на стада на свободна паша,променя и породата.
В такъв случай трябва да се търси място сред охранителни и служебни породи в местата на чисто човешко обитаване- градове и села.Да,но служебните породи вече са извеждани дълго време с такъв отбор.По повод охранителните- претенциите към нивата на охрана са различни,за различните ползуватели на разни породи.
Доколко и как да преминава няколкото условни граници в степента на охрана алабаят?
По тези въпроси тепърва ще се търсят отговори.Тук параметрите на екстремални условия биха били:
1.Социална  търпимост,удобност.Песовете в свободно състояние не бива да представляват заплаха за хора на неутрална територия.Тук генетическия код на алабая е такъв,че можем да поставим оценка 6 незабавно по този показател.
2.Икономичност в поддръжката.Тук алабаят е неповторим.Отново оценка 6.
3. реална охрана до ефект опазване на имущество,без да се нарани сериозно нарушител. Ей по този показател нюансите в решенията са толкова,колкото и хората по света.Засега в генетичния код на алабая е работа до неутрализация,което му дава отново оценка 6.Разбира се,след изпит.
4.Бързо навлизане в режим "охрана".Тук алабаят също няма равен- толкова късно навлиза в реален работен режим "охрана",че чак се чудиш за какво ти е две години да държиш куче,което някога ще охранява истински? По този показател оценката за алабая е 2. Тук трябва да се търси решение- от генетична закодиран тип поведение "уча се от батковците как да работя и им помагам ако наистина се наложи" към друг фиксиран генетически тип поведение " ставам на шест месеца и изяждам съседа с парцалите,ако пак се изпикае на стълбището".При това без да копирам от никой по голям алабай,а от стопанина си.
5.Да не се учи кучето от група други кучета а от стопанина си.По това екстремно изискване на сегашните условия,оценката за алабайчето отново е 2.Закодирано му е да учи бързо,но да показва какво може по късно.Сега претенцията е " научи и веднага покажи".
6.Да расте бързо в условия на изобилна изкуствена храна,без това да се отрази негативно на зони на растеж и психика.Тук оценката отново е двойка.

Средния входен успех на туркменския алабай за този екстремум е 3.Една доста ниска оценка.В общество на отличници.

Затова подмяната на генетичен код с вливане на подобрения  от други раси създава едно видимо удобство- расте бързо и правилно,показва бързо какво е научил,пък и лае успешно че даже се пени по оградите от четвъртия месец.
Ето как естествено за да се отговори на претенциите от точка 1 до 6 с отлични оценки,се изкарва като еталон такъв тип куче.Вече го наричат средноазиатска овчарка.

Всъщност кой е главния селекционер ?
Човешките общества с претенциите си по повод степен търпимост на качество и количество кучешки популации около тях.

Здравейте!
Казвам се Николай Тодоров и съм от Русе.
Радвам, че съм допуснат да споделям с вас впечатленията си по разискваните в този форум теми. Отдавна следя с интерес дискусиите на участниците в него.
Първо искам да поздравя г-н Събев за това, което прави. Просто защото са малко хората, които  го правят както се казва "за спорта", тоест с идея различна от "интересчийство, измекярщина" и най-вече затова, че не развъжда кучета, само за да търгува с кучета.
В стратегията на Питомника ми харесва дългосрочната идея - да се запази нещо хубаво и истинско, създавано с векове.
Пожелавам на създателите на проекта успех в начинанието им и силно се надявам, че благодарение на хора като тях и за в бъдеще очите ни ще се радват на "неосъвременени" представители на туркменския алабай!

 

 

 

Страхотно животно евала